Митологичен модел на света

Виждали ли сте на живо тези рисунки? А знаете ли къде се намират? Какво според Вас изобразяват те?

Това са скални рисунки, нарисувани в пещерата „Магура“, близо до Белоградчик. Датирани са от преди 7000 години. Чрез тях древните ни предшественици са предавали житийския си опит на своите потомци.

Първобитните хора от неолита са нарисували сцени, както от ловния си живот, така и от обичайния си бит, за да може придобитото от тях знание да достигне до следващите поколения и животът да бъде продължен. Рисунките са направени с гуано от прилепи.

За прародителите ни от каменната ера е било важно да обяснят света около себе си на идните поколения, защото не са имали сигурността, в която живеем ние днес. Но чрез рисунките са оставяли ясно посление какъв е светът и как да продължи животът.

Рисунките са най-древните разкази на хората. Чрез тях се обясняват донякъде произходът и устройството на света от времето, когато неоантропите не са имали добре развито езиково общуване. Когато човекът развива езиковия си апарат и умението си да говори, той започва да създава разкази вместо рисунки.

Още първобитните хора са ни оставили свидетелства за своите обяснения на световния ред чрез пещерните рисунки. Човек е зависел изцяло от природата и нейното отношение към него, затова се е прекланял пред природните сили и се е опитвал да ги омилостиви.

Мит буквално преведено от гръцки означава „слово“, „разказ“, „дума“ , тоест това са най-древните достигнали до нас разкази, с които човек си обяснява устройството и управлението на света.

Митът имам следните особености: одушевява природата - на природни явления, растения и животни приписва човешки качества като разум, чувства, емоции; всеки две противоположности се представят като свързани неразделимо една с друга - изгражда опозиционни двойки.

Древният човек знае единствено това, което вижда, затова разделя света на двойки светло- тъмно, земя - вода, вода - небе, топло - студено, горе - долу...Въз основа на тези противоположности древните създават един приемлив за тях разказа за света, който ги заобоикаля. .

Разказите за произходът и устройството на света са много - те ни представят как според нашите прародители е бил сътворен света, появили са се боговете, родили са се героите - спасяват ни от чудовища или ни осигуряват блага, какво е началото на човешкия род, как се раждат небесните тела, как ще свърши света... Някой чувал ли е митове за края на света?

Сборът от всички митове на един народ днес ние наричаме МИТОЛОГИЯ. Митологиите на отделните народи имат няколко общи черти - те представят света като първоначална безформена маса, която трябва да се подреди, за да се роди светът. Подреденият свят е противоположност на безформения. За да има свят, трябва да има ред. Светът и редът са създадени от свръхестествено същество.

Тъй като са обяснявали света през собствения си поглед, древните хора придават на природните сили човешки имена, качества и характеристики. Богинята Гея е жена и ражда останалите богове. Природните явления, животните, растенията са представени като разумни същества - одушевени са. Всяка противоположност е свързана в двойка, която не може да бъде разделена. Сборът от всички митове се нарича митология.

Един от основните въпроси, които си е задавал древният човек е кои сме ние, как сме създадени, как е възникнал света, който виждаме... Какво е било в началото? - въпрос, който ни вълнува и нас днес. За да получат отговор на този въпрос учените създадоха големия андрогенен колайдер. Очевидно и митът се е опитвал да отговори именно на тези въпроси. За древните митът е бил свещен текст. Всяка древна култура е създавала своя митология, използвайки всички познания, които има.

Древните ни предшественици са си обяснявали света чрез неща, които познават. Устройството и представите за света са уподобявали човешкото тяло, огромно дърво /космическо дърво или дърво на живота/, огромно животно върху, което е разположен познаваемият свят.

Една от разпространените митологични представи за света е световното дърво - то разделя света на три части:в корените му живеят злите сили(долната земя), около ствола му живеят хората, растенията и животните (средна земя), а в клоните му живеят боговете, добрите същества, помагащи на хората (горната земя). Космичното дърво през сезоните е символ и на различните етапи на човешкия живот.

Посочете местоположението на горната земя на рисунката.

Изключително популярен е митът, който разглежда света като огромна тава, сложена на гърба ва слон, който балансира върху четири океански костенурки. Хората, които са вярвали в този мит, са смятали, че земетръсите са причинени или от костенурките, или от вълните.

Във всички от познатите ни митове за сътворението светът се създава/ подрежда от едно свръхестествено същество - най- често божество. По негова воля от безформена маса светът се превръща в подредена същност. Грозното става красиво и всяко нещо намира и се свързва със своята противоположност.

Основна ценност в тези митове е редът - за да има свят, трябва да съществува ред. Времето в митове е свещено (сакрално) - това е времето на боговете, героите, първите създадени неща.

От най - древни времена човек се е опитвал да си обясни света около себе си. Най - лесно е било да бъде обяснен чрез неща, които познава.Но обяснението не е било самоцелно, а е трябвало да предаде готови знания на следващите поколония, да определи начина им на живот така, че животът да бъде продължен. Всичките тези знания достигнали до нас благодарение на древните митове.

Чрез думите и разказите човекът е предавал посланията си на следващите поколения, но опитът му е ставал все по- богат и различен и митовете са започнали да се променят. Митовете не изчезвали, а се разпространявали заедно с новите митолигични представи, останки, от които откриваме дори в днешните религии, в приказките, в празниците си и понякога дори в ежедневието си. Какво правите, когато видите черна котка?!

След като митът се разпада на приказки, песни, обичаи и други, и неговото място се заема от религиите, учените дълго време приемали митологичните представи за „дивашки суеверия“, заблуди и лъжи. Разбирайки сложността на достигналите до нас митове, виждаме колко усилия са вложени в създаването им.