Днешните български земи през Праисторическата епоха

Пещерата Козарника се намира в Северозападна България, близо до гр. Белоградчик

● В нея учените откриват останки от Изправен човек, живял около 1,6 млн. г.пр.Хр.

● В пещерата в продължение на хилядолетия древните ловци организирали своите лагери. Сред откритите животински кости са и тези на пещерни хиени, лъвове, вълци.

● Една от най-сензационните находки е откритата кост от снимката. Тя е датирана от 1,1 млн. г. пр.Хр. Върху нея има четири групи резки на разстояние една от друга, които според учените са най-старите открити досега съзнателно направени означения от праисторическия човек.

Преди около 100 000 – 40 000 г. групи от неандерталци обитавали постоянно пещерата Бачо Киро край Дряновския манастир. На снимката е представена реконструкция на техния живот. Приема се, че това са следи от първия Разумен човек, заселил се в Европа.

В пещерата са открити остриета от кремъчни оръжия, кости от диви животни, пепел от огнища.

Самата пещера представлява заплетен четириетажен лабиринт.

Тя е една от най-посещаваната от туристи в България.

Археолозите правят ценно откритие за света при с. Караново (близо до гр. Нова Загора). Това е селищна могила (могила, оформена от останките на селища, съществували на едно и също място в продължение на хиляди години), която била обитавана от около 6000 г. пр.Хр.

Тя била с площ 15 декара и население около 600 души.

Учените приемат, че това е една от най-големите и продължително обитавани селищни могили на нашия континент. Затова археолозите в Европа вземат пластовете, отбелязани на линията на времето, за образец, по който определят времето на откритите от тях находки.

Хората се нуждаели от по-здрави оръдия за своите трудови дейности. Новият материал била медта – мек метал, чиито залежи били разположени близо до повърхността на земята.

Българските земи се оказали богати на тази суровина, която хората

добивали при Ай бунар и Медни рид. Медта, заедно с добиването на сол, станали важно средство за размяна. Това довело до развитие на търговията.

Ваза от с. Градешница (близо до гр. Враца), изваяна 7000 – 6000 г. пр.Хр. Създателят ѝ е придал човешки черти и специално я е украсил.
Ваза от с. Караново, създадена през каменно-медната епоха. Тя е изваяна от червена глина, като ѝ е придадена животинска форма.
линена плочка със знаци от с. Градешница от около 5000 г. пр.Хр. Някои учени смятат, че това е древна писменост, но знаците още не са разчетени.

Посочи мястото, където е открито най-старото обработено злато в света!