Спарта и Атина

"Спарта и Атина"

1. Спарта

А) Местоположение

Полуостров Пелопонес,

областите Лакония и Месения

Б)Население:

Граждани

• Военна служба през целия живот;

Чужденци

-Занаятчии и търговци;

Роби (илоти)

-Собственост на държавата;

В)Управление – олигархия (управление на малцина)

• Петима надзорници

Двама наследствени царе

Съвет на старейшините

Народно събрание;

Г) Спартанското общество

Затворена военна общност

Скромен начин на живот

Спартанското възпитание.

2.Атина:

А)Местоположение

Областта Атика

Град Атина, пристанището Пирея и др.;

Б)Население

Граждани

Само те имат земя

Участват в управлението;

Чужденци

Нямат земя

Не управляват

Роби

Собственост на хора и на държавата;

В)Управление -;

До кр. на VI в. пр. Хр. – различно

След това – демокрация (власт на народа);

Г) Реформите на Клистен и Перикъл

Атина – културен център на елинския свят

 

Основното задължение на спартанците било да служат в армията и да воюват. Притежавали земя, но илотите я обработвали. Живеели в казарми без лукс и забавления, хранели се на общи трапези. Висш идеал на спартанеца били воинската сила, храброст и чест. Цялото възпитание на децата също било посветено на подготовката за война.

Жените в Спарта имали по-голяма свобода, отколкото в другите полиси. Те можели да спортуват и да се обучават за воини. Спартанките изпращали мъжете на война с думите „С щита или на щита“. Защото мъжете се връщали с щит, когато победели, а когато паднели в боя, ги изнасяли върху щит.

Спарта била затворена за останалия свят военизирана общност. В началото на ІV в. пр.Хр. броят на гражданите толкова намалял, че Спарта престанала да бъде военна и политическа сила.

До края на VІ в. пр.Хр. Атина била управлявана от царе. После властта била завзета от представителите на знатните родове – аристократите. Съветът на старейшините всяка година избирал измежду тях управители на Атина, наречени архонти.

В края на VII в. пр.Хр. борбите за власт между знатните родове предизвикали бунтове. Мнозина атиняни се разорявали, а най-бедните попадали в робство за неизплатени дългове.

Това наложило реформи, които осъществил законодателят Солон. Той забранил робството за дългове и разделил гражданите на групи не по произход, а според имуществото им. Всяка група имала достъп до народното събрание и съда. Двете най-богати групи излъчвали деветима „министри“ и съвет на старейшините.

Солон обявява премахването на дълговото робство

По-късно Клистен провел нови реформи и засилил ролята на гражданите в управлението. Той създал Съвет на 500-те, в който можел да бъде избиран всеки гражданин. Така в Атина било изградено демократично управление.