Основаването на Рим

"Основаването на Рим"

1. Земята на римляните – Италия

А) Апенинският полуостров

-Планината Апенини и низини;

Б)Предимства

-Мек климат

-Плодородни земи

-Удобна защита

-Контрол на пътища;

В)Народи

-Етрускитев Северна и Централна Италия,предали на римляните много неща

-Латини- в Централна Италия,областта Лациум,долината на р. Тибър

-Елини- в Южна Италия.

2. Началото на Рим

А)Троянци водени от Еней се съюзили с латините;

Б)Близнаците Ромул и Рем спасени от вълчица

-753 г. пр. Хр. – основан града върху 7 хълма

-Ромул - първи римски цар.

3.Рим през царският период (753 – 509 г. пр. Хр.)

А)Седмината царе:

-Избирани след допитване до боговете

-Притежавали цялата власт-военна,съдебна,законодателна,жреческа(религиозна);

Б)Реформите на етруските царе:

-Благоустрояване

-Рим става град

-Форумът – централният площад;

В)Разделяне на обществото:

-по имущество,не по произход

 

Легендата за основаването на Рим

Рим е един от най-древните градове в света. Наричат го „Вечния град“. Никой не знае кога точно е основан.

Една легенда разказва, че основател на римската държава бил троянецът Еней. След падането на Троя той се заселил с оцелелите троянци в областта Лациум, съюзил се с латините и станал техен цар.

Три века по-късно един от потомците на Еней свалил брат си от престола, а дъщеря му направил жрица на богиня Веста, за да няма потомство. Но богът на войната Марс я обикнал и тя родила близнаци – Ромул и Рем.

Злият цар заповядал децата да бъдат хвърлени в река Тибър. Оцелели по чудо, те били спасени от една вълчица, която ги нахранила с млякото си.

Като пораснали, близнаците върнали дядо си на трона и основали свой град на мястото, където били намерени.

Според легендата това станало през 753 г. пр.Хр.

Но докато очертавали границите му, се скарали. Ромул убил Рем, дал името си на новооснования град и станал първият цар на Рим.

В древността населението на Рим живеело в големи семейства. На латински език те се наричат фамилии. Начело на всяко семейство стоял патер (баща). Затова потомците на първите заселници на града се наричали патриции.

Отначало патрициите се трудели заедно със своите слуги и роби вкъщи и на полето.

Но постепенно патрициите образували римската аристокрация.

В техни ръце била по-голямата част от земята. Само те гласували в народното събрание и участвали във войската. От родовете на патрициите се избирал висшият държавен орган – сенатът.

Новите заселници, плебеите, били най-вече селяни и занаятчии. Те били свободни хора, но имали ограничени права.

Ромул положил основите на римската държава. В следващите векове царят бил избиран след допитване до боговете. Той имал върховната военна, съдебна, законодателна и жреческа власт.

До VІ век пр. Хр. седем царе управлявали Рим. Първите царе създали римските закони.

Последните трима били етруски. Те благоустроили Рим – издигнали крепостни стени, храмове и централен площад – форум. Били построени отводнителни и отходни канали.

Един от царете – Сервий Тулий – провел важна реформа, според която гражданите били разделени на пет групи. Задълженията на всяка от тях се определяли от имуществото, а не от произхода им. Най-богатите имали най-големи отговорности и трябвало да плащат най-много, но тяхното мнение имало най-голямо значение за общите дела. Дадено било право на плебеите да участват във войската, както и да гласуват в народното събрание според имуществото, което притежавали.

През 509 г. пр. Хр. римляните въстанали срещу последния цар Тарквиний Горди и го изгонили, защото бил жесток тиран и не спазвал римските закони. Така завършил царският период в Рим.